Сексът и комунизмът от Милена Фучеджиева
текстът е публикуван в Granta България 4: Без тема
6 коментара



Лола обичаше да ходи без сутиен. Имаше най-красивите гърди в София, ако не и в България, и в Източна Европа, а дори и в целия свят. Косата й беше вълнà, спряла на дупето й твърде високо за преодоляване, гледаше студено и ранимо със сиво- сините си очи, ходеше изправена, винаги недостатъчно отнесена, за да не знае какво се случва на улицата. На врата й висяха талисмани, беше обута понякога в черно сабо или в сандали танк, през зимата – с ботуши поне до коляното, през лятото – с еспадрили, и носеше индийски блузи, под които се виждаха митичните й гърди. Беше на 15 години, когато усети властта си над мъжете, без да има нужда от каквито и да било обяснения от тяхна страна. Когато я заговореха, никой не я гледаше в очите.  Не беше секс-символ (тогава секс-символи не съществува- ха), не беше и плеймейтка; „Плейбой“ беше забранен, нямаше списания, само слухове и страх от слуховете. Сексът  беше разрешен, макар и без символи, но имаше строги граници, а всичко извън приетото от високоморалното комунистическото общество, беше наказуемо и бързо квалифицирано като порок, порнография, извратеност, девиация. Порнографията съществуваше само в един несправедлив свят, в който жените бяха третирани като стока, както и в частните колекции на партийните лидери, които събираха порнографски списания, за да изучават слабостите на империалистическия враг.
Едно лято се беше запознала с похотливия син на държавния глава на Монголия, Юмжамгийн Цеденбал, който носеше типичното монголско име Сергей – Серьожа Цеденбал. Влюбеният в Лола Серьожа Цеденбал киснеше в барчето на станцията, където Лола летуваше, с надеждата, че някой ден тя ще се съгласи да я заведе на дискотека в станцията на ЦК на „Златни пясъци“. Беше грозен монголец с очила с огромен диоптър, шофьорът му винаги чакаше в паркираната пред станцията „Чайка“, и Лола не му обръщаше абсолютно никакво внимание. Легендата беше, че монголският държавен глава има огромна колекция от порнография. Според Лола, това си личеше от начина, по който младият Цеденбал я гледаше. Да, тя беше различна, и не, нямаше намерение да става монголска принцеса. В комунизма жените бяха уважавани другарки и Лола бързо разбра, че никога няма да отговаря на описанието за другарка. Самочувствието й на нещо по-близо до врага, отколкото до другарката, както и властта на гърдите й над мъжете, се изгради благодарение на това, което й се случваше ежедневно по улицата. Тротоарите тогава бяха в идеално състояние, държавата плащаше добре за поддръжката им, но когато тя излезеше на улицата, мъжете започваха да се спъват в обсесивното си жела- ние да я имат. Единствените звезди бяха червени, като изключим тези, ко- ито бяха на небето, и просто нямаше как да бъдат плод на бесния империализъм. Лола се чувстваше точно като звезда, обаче като онези в другия, забранения свят. Тя беше парче червено бонфиле от добро семейство, разхождащо се по определен градски маршрут, който не излизаше от центъра на София. Всеки, който я беше срещал, беше я пожелал не като другарка, а като това, което феминистките на запад през тази 1977 г., по време на тъй наречената втора вълна на феминизма, биха нарекли парче месо.
~ Ако искате да прочетете целия текст, поръчайте Granta България 4: Без тема тук или потърсете броя в по-добрите книжарници в страната. ~

Милена Фучеджиева е драматург, режисьор, публицист и писател. Пиесите и са поставяни в България и Америка, сценарист е на сериала „7 часа разлика“, автор е на „Белият негър“, „НеХана“, „Нощен проект“, „Кефер. Цветовете на малката…

Коментари


#6 написа: на 01.02.2016 г. 18:28
Прочетох двете книги доста бързо! Тъй като съм родена 1977-ма и съм училище в София, в което имаше доста деца на тогавашния елит, имам преки наблюдения и доста спомени за случки и хора. Авторката просто е събрала много истории на едно място за да открие всеки по нещо от своя живот. Това най-вероятно е умишлено търсено. Историята на Лола е увличаща, мисля че героите са пресъздадени доста реално, някои са преекспонирани, но и това си обяснявам с свръхемоционалната главна гироиня. Доста се замислих за това време, за това, че е като черна дупка в историята ни и че много малко хора искат да узнаят истината. Аз знам много малко за първите години на режима, когато са избивани хора или са вкарвани в затвора, заличени са цели родове. Мисля, че книгата е готов сценарии за филм, много добре ще се получи. Ще чакам! Успех!


#5 написа: на 26.01.2016 г. 17:43
Не ми харесва. Не е моята чаша чай.


#4 написа: на 30.08.2015 г. 21:19
Нищо нейно не ми харесва.Тя си мисли че България се намира в началото на 90-те години.И се прави на "пострадала" от режима на Живков,а баща и беше на доста отговорни постове и приближен на Живков.Иначе може да е бил наистина скромен и талантлив човек/с три брака и разводи/ ,но дъщеря му не струваgrin


#3 написа: на 30.12.2014 г. 08:59
Дори само от беглия поглед, който хвърлих на текста, се сблъсках с толкова много клишета, написани като по поръчка, че не получих никакво желание да прочета останалата част. Бездарност.


#2 написа: на 17.12.2014 г. 15:53
Харесвам книгата, каресвам идеята и препратката в миналото. Имам бегли спомени от това минало обременени обаче от лична история на семействотот ми и с удоволствие чета мнения по тази тема. Лично за мен, част от събитията са описани малко по-цветно, но дори това е най-вероятно форма на протест срещу минали догми, порядки, фалшиви лица и характери. Личи авторската пристрастност и дори присъда над хора и събития, но смея да мисля, че те са подплатени от суровата истина. Житейската драма на едно момиче пречупена през призмата на съзряването й като жена в условията на фалш и лицемерие е житейската драма на няколко поколения сблъскали се с илюзията за равенство и братство между хората, живяли в коловоза на собственото си саморазрушаване.


#1 написа: на 15.11.2014 г. 17:25
Не ми харесва светоусещането което авторката има, то е болно и изкривено. Без съмнение комунизма е едно зло, но авторката ни въвлича в друго зло - феминизма. Обсебеността и от женската сексуалност като форма на фетиш и оръжие е ужасно сбъркана и не почива на здрава основа - семейството. Героинята Лола има ментални отклонения които я карат да вярва и да се вижда не като човешко същество а като някъв вид стока чиято цена се определя от желанието на напълно чужди хора да я купят. Патологичността на това мислене е особено изразена във факта че тя се отъждествява единствено като предмет или обект на желание вместо като субект или личност със собствено мислене, идеи, чуства и т.н. Тоест има едно пълно обезличаване на личността на героинята и заменянето и с шаблон. От друга страна надмеността и самозабравянето и продиктувани от схващането че сексуалността и по някакъв начин и дава власт над мъжете са грешни и неправилни. Истината е че тя няма никаква власт над това което става, тя е една жертва на хора предали се на низки страсти които я използват или желаят да я използват. Тя няма власт да ги спре, тя не може да направи нищо по въпроса, само се носи по-течението на една мръсна река и се самозаблуждава че тя направлява посоката и. Идеята и че има власт над мъжете които я желаят е съпоставима с идеята че един хамбурски салам има власт над тези които искат да го изядат. Както салама така и героинята не може да промени нищо освен да се самозаблуждава че всъщност той/тя го иска.


Коментирай



Публикувай