Кога възниква българската литературата? Зараждането на българската литература се свързва с пристигането на учениците на Кирил и Методий в България през 886 г. Това става след покръстването на България през 865 г. и приемането на гръцкия богослужебен език.
В периода от 865 до 886 г. богослужебната литература в България е написана на гръцки език.
Кога възниква българската литературата?
Българските писатели, събудили се преди трийсет години в независима държава, се оказват на кръстопът. Социалистическият реализъм вече не се смята нито за задължителен, нито за желан. За съжаление няма друг и те тръгват по трудния път на намиране на своя глас.
Някои продължават да пишат традиционни исторически български романи. Други се потапят в изследване на социалните болести на настоящето. Трети се интересуват от постмодернистична филологическа проза. Също мнозина са погълнати от таен – и дълбоко провинциален – копнеж за най-високата форма на признание
Нобеловата награда за литература
Малцина български писатели, надарени не само с талант, но и с умение да се ориентират в книжния маркетинг. Те си пробиват път на европейския пазар. Има да се отбележи и, че сериозни ограничения върху развитието на българската литература са наложени и от трудни исторически обстоятелства. Като трева през асфалт тя си пробива път в търсене на своята идентичност първо през османското иго, после през съветския режим.
Ще започнем обзора си с автора на книги в българската литература Антон Дончев. Той е изявен класик на българската литература, чиито книги са много превеждани и четени.
За разлика от много други произведения на новата българска проза, „Странният рицар на Светата книга“, издаден през 1998 г. и удостоен с престижната награда „Балканика“. Тя се присъжда за постижения в литературата на Балканския полуостров, не експериментира жанрово.
Това е класически исторически роман в най-добрите традиции на самия Дончев, автор на книгата „Часът на избора” (1963), преведена на 25 езика.
В същото време това е и приключенски роман, много динамичен и напрегнат, съчетаващ „ужаса на историята и историята на ужаса“, по думите на автора на предговора.